Корозия

Всичко се разпада.

Тролеите са разядени от време и природни условия. Улиците под тях – също. Хората, ходещи смело по улиците, катерещи се тъжно в тролеите – също. Това е. Не, че сега трябва да започнеш да се депресираш и да се откажеш от всичко. Когато виждаш всеки ден резултатите от тиктакането, емоционална реакция липсва. Или се появява в спонтанни случаи.Прекрасно е да видиш приготвянето на пилешка пържола на тиган, но коленето на кокошки ужасява хората. Прошарената коса, казват жените, била секси при елегантен мъж. Но отказват да видят причината на побеляването, за бръчките и за зрелите черти. Резултатът може да е вкаран в рамките на приемливо, симпатично, дори привлекателно, необходимо, жизнено важно, но никой не иска да види процеса. Там има понамирисване, има истинска история – историята не е във финала, а в пътя до него.

Корозионните процеси в малките неща са истинското, което вълнува Малкия човек. Този човек си „пече“ ракия в незаконен казан в селцето си, приготвя туршия в 3-литрови буркани и ги пази в мазето, суши суджук на терасата. Кара се със съседите си, със семейството си и със себе си. Отглежда децата си както и грижите – консервативно, съсредоточено, пази ги и ги насърчава, за да може да се превърнат в негово копие след години. Тези години ще са корозията, която прави поколението копие на родителите му. Както предното и по-предното поколение. Колелото на времето, но не по Робърт Джордан, а в роден вариант. Колело на каруца, което си остава същото, постягаме го малко, сменяме някоя част на раздрънканата кола на 25 години.И започваме да се оплакваме и да мрънкаме, защото това си е национален спорт. А такива олимпийски дисциплини са есенциални. Няма как да обясниш собственото си нищоправене без мрънкане и оправдания с политици, социално положение, криза и данъци. Изключения почти липсват. Черногледото отписване на цяла държава и нация се редува с ориенталски шмекерлък и се извисява до болна носталгия по миналото .

Всеки възрастен човек ще ти каже, че детството на неговото поколение е било истинско, а сегашните деца не знаят какво е. Вонегът е казал, че някои неща остават непроменени: цените ще растат, политиците ще флиртуват и всички ще остареем. Когато разрушаваме построеното от тези преди нас, просто помагаме на корозията. А тя е и в следващите поколения, които ще искат да съборят изградените вече стени. Може да ти се струва, че това е пресантиментално, но не е.

Докато е лесно да си кажеш „Обувките ми се скапват за 2 години – после ще си купя други!“ и това е част то необходимостта да има производители на конкретни продукти, то съвсем друго е да приемаш автодеструкцията си с дзен смирение. Помниш: дори Мона Лиза се разпада. Кронос размахва огромните си ръце-стрелки над всичко. Грим, пластични операции, нарцисизъм и страх от смъртта – те не помагат. Има само едно елегантно и прекрасно Carpe Diem, което ни съпътства непрекъснато – както казва Кастанеда, Смъртта винаги е до лявото ти рамо. И те наблюдава със загрижеността на отдаден приятел, който няма да те изостави. Ако е така и всеки ден правиш крачка по правата детство-зрялост-старост-смърт, тогава наистина е лесно – поне после прашинки от теб ще останат в света. Така че си безсмъртен. Само не драматизирай.Tweet