Зелено

за фон

Пътувах. Пътувах много. Цял ден. И част от вечерта. Едно ми направи впечатление и искам да споделя.

Бургас–София е дълъг маршрут и всеки, който го е пътувал е наясно с това. Обаче пък тази дължина ти дава възможност да се насладиш на природата, особено, когато навън е пролет, земята е поела своята доза дъждовна вода и е готова да се раззелени.

Автобусът се качи на магистралата. През прозореца започнаха да се виждат поляни–големи, обширни, зелени поляни, а в ушите ми кънтеше красива и спокойна музика. Сякаш бях в една пролетна Нирвана.

Замислих се, че до момента, в който не видях зеленината, аз само подозирах за новия живот, започнал със затоплянето. Само подозирах за красотата в природата. А сега, ами сега просто нямам думи. Може би ми личи, не знам.

Всеки път, когато пътувам, осъзнавам колко е красива природата в България. Гори, до тях красиви зелени поляни, а отзад високите планини, над които се шири синьото пролетно небе с пухкавите облаци.

Като казвам зелени поляни имам предвид зелени, като по филмите. Когато ги види човек си представя дъга, а от другата ѝ страна–гърненце злато и леприкони. Не съм сигурен и че в Ирландия тревата е толкова зелена, колкото тази, която видях днес и то до магистралата.

Може би аз съм в твърде позитивно настроение, обикновено съм, но наистина виждам нещата по-светли, небето по-синьо, а тревата–по-зелена.

Тъпото е, че когато кажа “зелено” се сещам за всичките “зелени” кампании, като тази да изчистим България за един ден. Не, няма да коментирам, защото мнението ми не е добро. Сещам се и колко е модерна думата “еко”. Пак няма да коментирам по почти същите причини.

Всъщнот искам да ви кажа само едно–бъдете по-оптимистични. И следващия път, когато видите поляна–вижте я с истинските ѝ цветове. Те са ярки, дори и реално да не са такива.
*снимката е от тук
Tweet