Пиша, дишам, пия кафе с малко бърбън

Кирилов ни откри случайно преди вече-и-ние-не-знаем-колко години. Пусна мейл с вулгарен текст и плахо запитване дали би влязъл в “ентелегентно”. На третото изречение беше ясно, че това Е текст за нас. Кирилов е главен редактор на голям роден мъжки сайт, вокалист и автор на текстовете на група DEFAULT и вече има две книги готови за издаване.

Привет! Как сте, Кирилов?

Здравей и, както каза един приятел: Ч.Н.Г. и м.з., което трябва да значи “Честита нова година и много здраве!”. Ми, как съм, следпразнично. Което не значи “зле”, нали. Пиша, дишам, пия кафе с малко бърбън в него в момента, значи функционирам.

Вярно ли е, че сте готов с втора книга преди първата да е излязла официално?

Ама така да ми говориш на “Вие” е ужасно просто, все едно не се знаем. Добре, ти водиш интервюто, ще отговарям кротко и смирено само. Вярно е, да.

Разкажи ни повече и за двете.

Имам си сборник с разкази, който преправям от доста време, добавям нови истории, махам стари. Дори съм доволен, че не е издадена досега книгата, защото стана доста по-добра от това, което щеше да е преди половин година. Повечето разкази са се появявали в блоговете ми (новият, както знаеш, е ninkokirilov.wordpress.com), но има и непубликувани никъде неща. Мисля, че са интересни, поне получавам готини отзиви от интелигентни по мое мнение читатели тук, в нета. Сега, съвсем друго е, като излязат в книжно тяло, ще видим какво ще е.

Наскоро завърших и роман, който написах почти за седмица, но финалът и редакцията отнеха доста време. Самото написване беше предизвикателство, защото знаеш, че много обичам кратката форма. Адски яко ми е да експериментирам с изказ, структура, форма, изразни средства, а и да мятам препратки и скрити цитати към евентуалните читатели.

Пишеш вулгарно, защото…?

Не мисля, че пиша вулгарно. Имам някои текстове, в които съм използвал т.нар. “мръсни” думички, но ми се струва абсурдно да се ограничавам, когато–айде ще го кажа с някаква дърташка метафора–вляза в пещерата на думите. Можеш да напишеш всичко, важното е резултатът да е наистина добър. Тези, които се ограничават, все едно решават да не ползват буквата “е” в текста си–възможно е да се постигне, но си е доста самоцелно.

Какво е да издаваш книги в България тук и сега?

Нямам никаква идея, аз още не съм издал. Трудно е, защото българският читател рядко ще рискува да си купи книга, подписана от непознато име на свой сънародник. Много неща са необходими, но това трябва да се случва. Издават страшно много автори, огромен процент от които пишат луда халтура, но има и много качествени четива. Неслучайно “Деград” на Васил Георгиев и “Животът не е за всеки” на Радослав Парушев спечелиха литературни национални награди за 2011, адски добри са. Летвата е поставена много високо и всеки след такива автори ще трябва да стреля много точно.

Младите български автори?

Неотдавна направихме едно литературно нечетене, което нарекохме “Литературно букаке”. Анонсирахме, че там ще сме новите “нови български автори”. Новата надежда на българската литература не може да е с 2–3-4–5 успешни и разпродадени книги зад гърба си, той вече е утвърден писател. Новите надежди са неиздадени или с по едно книжле. Има такива, повечето имена циркулират по нета, блогват, пишат за сайтове, ясни са.

Третата книга ще е за…?

Нямам идея. Чакай да се случи някоя от написаните досега.

всички текстове на Нино в “ентелегентно” тукTweet