Archive for the 'Donika' Category

Детето в теб има нужда да каже, има нужда да бъде чуто и не обича да говорят за него в минало време. То си е тук и сега, но ти твърде често му казваш: „Не сега, имам работа”. И то чака да дойде Денят. Ти се сещаш за него, става ти мъчно, леко меланхолично и решаваш да направиш някоя щуротия, нещо весело, нещо забравено, да върнеш тръпката, да чуеш отново забързания ритъм на своето „детско” сърце. Con­tinue read­ing ‘Детето в теб…‘Tweet