Имаше инцидент. Автомобилна катастрофа. В спешното отделение направиха всичко по силите си да те спасят, но без успех. Ти би предпочел така, понеже катастрофата те бе превърнала в пълна развалина. Остави жена и две деца. Те бяха до теб в болницата когато ти издъхна. Така и не дойде в съзнание, но ако можеше да решаваш – не би и искал. Отиде си без да се мъчиш, без да изпиташ болка.
По стечение на обстоятелствата и на факта, че дружа с известни български блогъри (suck on that!), бях въвлечен в кампания на Мото Пфое свързана с новия Ford Focus.
Continue reading ‘Новият Ford Focus и проституцията в социалните медии‘Tweet
Пътувах. Пътувах много. Цял ден. И част от вечерта. Едно ми направи впечатление и искам да споделя.
под звуците на “Breath Away”
От онези… ефирните женски създания. Които искаш да галиш, докато сладко мъркат. А слънчевата светлина ви целува по кожата. И допълнително “усложнява” ситуацията. От онези… природни красоти, за които не намираш сили да разтвориш сърцето си. Държиш треперещите си устни плътно една до друга. Очите ти парят, но сълзите са студени. Непрекъснато пулсираш, а тялото ти се държи като чужд гост, даже от друга планета.
От онези… които биват обичани, колкото и циничен да е света, колкото и малко любов, инжектирана с желание, да е останала в гърдите ти. Continue reading ‘Любов, като една глътка въздух’
Плажът се вие като тънка, бяла змия изпод люспите на която се отронват дребни песъчинки. Изстъргваме ги с досада от краката си, но някъде в дъното на обувките ни остават няколко дребни зрънца – ненужни сувенири-прахосъбирателници. Приличат на избледняващи спомени. Вълните плисват по тях и ги отмиват някъде… Питали ли сте се какво ни остава от тях? Continue reading ‘Какво остава…’
Зениците му се разшириха и втренчиха почти хипнотизирано в танцуващите пламъци на огъня в камината. Попиваха всяка частица светлина и топлина. Continue reading ‘Огън’
Ха, Rammstein в София! Това трябва да си го сънувал! Continue reading ‘Sofia Rocks: Не, не беше сън’
На вечеря, без да е отпила от чашата мерло, го пита какви са според него. Гледа го в очите, гласът и не трепва, а той знае, че грешен отговор няма. В крайна сметка вече е там. Отговоря, че няма смисъл всичко да се облича в думи и че тя знае.
- В любовта не съществува win-win, казва. Continue reading ‘Любов наужким 2’Tweet
Страх. Само това изпитваше преди да се качи на самолета .
Страх не от летенето–обичаше да е във въздуха, страх, че никой няма да я чака, че ще стои сама на някоя пейка с телефона в ръка, минутите ще се изнизват все по-бавно и по-бавно, още и още и още, докато накрая осъзнае, че това е, няма да дойде. Ще се зачете в „Искам някой някъде да ме чака… ”, за трети път този месец, ще обхване лицето си с ръце, пръстите и ще се оцветят в черно, ще избягва всеки поглед, ще мине час, максимум два, ще стане, ще попита как се стига до центъра на града, ще потърси най-близкия хотел и ще заспи.
Това се въртеше в главата и преди да чуе познатото „вече може да разкопчаете коланите си, но за вашата безопастност ви препоръчваме да ги оставите.” Кафе, сок от портокал, слушалките в ушите, поглед в облаците. За пръв път от година си беше сменила плей листа. Новата музика пак е хубава, но е… нова. Липсват и спомените как върви по улиците на разни други непознати градове с мислите за разни други хора. Continue reading ‘Любов наужким –1′
Коментари