Излизам от морето. Плувах до пълно изтощение. Мускулите ми потръпват от умора. Дробовете ми сякаш останаха без въздух. Отпускам се направо върху топлия пясък. Усещам как песачинките се наместват под тежестта на тялото ми за да ми направят удобно легло. Насладата се разлива по цялото ми тяло. Вятърът облизва капките вода от кожата ми и я кара да настръне. Слънцето притватря очите ми. Приятелите ми са някъде наблизо. Чувам глъчката им. Повдигам се мързеливо на лакът и ги потърсвам с очи.
Пиесата се казва „Секс, наркотици и рокендрол”, автор–Ерик Богосян. Мястото е Модерен театър. В главната роля – Асен Балтечки, режисьор – Ивайло Христов. Спектакълът ще започне всеки момент. Пълната зала е притихнала. Аз съм в очакаване, изпълнена с любопитство и все пак… съм доста скeптична…
Continue reading ‘Секс, наркотици и рокендрол’
Аз съм психодрама терапевт. Работя с доверието. При това на много нива. Доверие на ниво група, доверие на ниво група и водещи, на ниво водещи, на ниво… ами много нива има. Аз съм много компетентна. Имам в ръкава си много техники, с които мoже да се работи с доверието–в посока повишаването му, в посока осъзнаване на нивото на доверие и в посока… да стигнат хората до непознати до сега в живота им висоти на доверието. Сигурно звучи малко извънземно.
Continue reading ‘Доверие?!’
Коментари