
Казват, че карането на колело не се забравя. Щом веднъж си се научил–остава за цял живот.
Движенията са прости и отработени–сядаш, слагаш си краката на педалите, завърташ ги, те завъртат разни ремъци и вериги, колелата се задвижват, а когато набереш нужната скорост, многобройните спици се виждат като една единствена…
Дните му бяха станали като спиците на колелото–еднакви, неразличими по нищо един от друг. Ставаше сутрин с една единствена мисъл в главата– дозата. Тази мисъл автоматично завърташе един друг механизъм–да намери парите, да се обади на дилъра, да се добере до безценните пет или десет грама, да забрави за всичко… за няколко часа. И после пак. Continue reading ‘Да караш колело’



Коментари